30 ago 2005, 16:43

На моите приятели 

  Poesía » Filosófica
2655 1 18

Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежният звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.

Всеки си тръгна, отнесъл със себе си
спомени крехки за хубави дни.
Всеки се втурна забързано в делника
гонейки свойте велики мечти.

Моите стари и верни приятели -
срещам ги бързо във обеден час,
всеки понесъл товара на рамото,
всеки загрижен за своето "Аз".

Само във тихите, звездните нощи,
ровейки нейде във свойте души,
млади, възторжени ние сме още
и сме на двайсет години ...  почти.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • супер си е
  • Прекрасен, топъл и тъжен стих!!!
    Браво, Доре!
  • стихът е страхотен! браво!
  • Страхотен стих!Досега не бях го видяла в навалицата
  • Доре, убих се да пиша на едно място, което пак съм сбъркала. Но на кратко,чувствам се част от лирическият герой. Пиши още и още, защото имаш какво и можеш много. Аз знам със сигурност това. Обичам те!
  • Доре, убих се да пиша на едно място, което пак съм сбъркала. Но на кратко,чувствам се част от лирическият герой. Пиши още и още, защото имаш какво и можеш много. Аз знам със сигурност това. Обичам те!
  • Ох, в душата ми надникна, Дори... Благодаря ти за огледалото, което ми поднесе...По шестобалната система - 7+ от мен! И ти си знаеш - дерзай, защото иначе - по муцката любима
  • Доре,БРАВО!!!!
  • Това е прекрасно! За мен, която съм на 60 е толкова валидно, че почти боли! Защо няма оценка по-голяма от 6-ца?
  • Към всичко казано аз няма какво да добавя, освен една шестица.
  • Лелееее толкова ме хвалите, че се замислям дали да не ви събера някъде и да ви почерпя! Благодаря ви, много сте мили!
  • Прекрасно е, Дори! Отдалечаваме се от едни приятели, сближаваме се с други...
    "Хъшо пита пак за бира,а пък Ципи му сервира.Дедо иска сред гювеча да си топне меча…"...или "Всеки носи по бутилка,къщата да освети,ти със новата точилка баницата приготви!"...
  • Но има новите приятели,
    макар и не в среднощен час
    и като древните гадатели
    ще мислят с добро сърце за Вас!
  • "Моите стари и верни приятели -
    срещам ги бързо във обеден час,
    всеки понесъл товара на рамото,
    всеки загрижен за своето "Аз"."
    Така се случва, за съжаление. У времето милост не се намира, отсъства.
  • Браво! Много е хубаво и много напевно! 6-ца и от мен.
  • Мн истинско.
    Браво!
  • Харесва ми, много
  • Браво!
Propuestas
: ??:??