Aug 30, 2005, 4:43 PM

На моите приятели

2.9K 1 18

Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежният звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.

Всеки си тръгна, отнесъл със себе си
спомени крехки за хубави дни.
Всеки се втурна забързано в делника
гонейки свойте велики мечти.

Моите стари и верни приятели -
срещам ги бързо във обеден час,
всеки понесъл товара на рамото,
всеки загрижен за своето "Аз".

Само във тихите, звездните нощи,
ровейки нейде във свойте души,
млади, възторжени ние сме още
и сме на двайсет години ...  почти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...