На моите приятели
Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежният звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.
Всеки си тръгна, отнесъл със себе си
спомени крехки за хубави дни.
Всеки се втурна забързано в делника
гонейки свойте велики мечти.
Моите стари и верни приятели -
срещам ги бързо във обеден час,
всеки понесъл товара на рамото,
всеки загрижен за своето "Аз".
Само във тихите, звездните нощи,
ровейки нейде във свойте души,
млади, възторжени ние сме още
и сме на двайсет години ... почти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
