12 jun 2007, 14:54

На моите приятели в ОТКРОВЕНИЯ

  Poesía
1.1K 0 16
         Сред толкова стаена злоба и омраза. . .
         Сред горделивост сляпа и болна суета. . .
         На Господ моля се, да пази
         душите ви раними, на деца. . .

   
        Защото тук ,
                      като във храм молитвен,
        смирявам се. . .
                      И вярвам в чудеса. . .
        Магията на думите пречиства ме. . .
        А  словото е  светлина. . .




      П.П. На всички тук, с изключение на анонимните,
               които в завистта си пишат ниски оценки
               на  най-добрите. . .
          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...