Jun 12, 2007, 2:54 PM

На моите приятели в ОТКРОВЕНИЯ

  Poetry
1.1K 0 16
         Сред толкова стаена злоба и омраза. . .
         Сред горделивост сляпа и болна суета. . .
         На Господ моля се, да пази
         душите ви раними, на деца. . .

   
        Защото тук ,
                      като във храм молитвен,
        смирявам се. . .
                      И вярвам в чудеса. . .
        Магията на думите пречиства ме. . .
        А  словото е  светлина. . .




      П.П. На всички тук, с изключение на анонимните,
               които в завистта си пишат ниски оценки
               на  най-добрите. . .
          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...