15 nov 2008, 0:26

На момичето с усмивката, която така ми липсва

  Poesía
820 0 2
 

Самотата на мига, в който ме докосна, никога не ще забравя.

Самотата на света, във който ме остави, никога не ще поправя.

Покажи се цялата във бяло,

покажи лице си засияло.

Да те видя в най-красивата усмивка пак облечена,

да те видя от радостта ти в моят свят увлечена.

Не крий красивите черти във строгите си мисли.

Не скривай своите очи в косите си вълнисти.

Върни се пак при мен, красива.

Върни се се в цялата си сила.

Ела да взема аз от теб най-красивия момент,

когато със усмивката си мила посрещнеш недодялан комплимент.

Ела да взема аз от теб твойта обич всеобгръщаща.

Ела, почуствай, моята любов поглъщаща.

Ах, богиньо, неповторимо нежна.

Богиньо моя, най-копнежна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Втори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...