15.11.2008 г., 0:26

На момичето с усмивката, която така ми липсва

823 0 2
 

Самотата на мига, в който ме докосна, никога не ще забравя.

Самотата на света, във който ме остави, никога не ще поправя.

Покажи се цялата във бяло,

покажи лице си засияло.

Да те видя в най-красивата усмивка пак облечена,

да те видя от радостта ти в моят свят увлечена.

Не крий красивите черти във строгите си мисли.

Не скривай своите очи в косите си вълнисти.

Върни се пак при мен, красива.

Върни се се в цялата си сила.

Ела да взема аз от теб най-красивия момент,

когато със усмивката си мила посрещнеш недодялан комплимент.

Ела да взема аз от теб твойта обич всеобгръщаща.

Ела, почуствай, моята любов поглъщаща.

Ах, богиньо, неповторимо нежна.

Богиньо моя, най-копнежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Втори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...