3 jul 2023, 0:26

На море

611 1 0

Решихме и ние да видим Морето,

ах колко меко и синьо е то,

но вече нещо тежеше в сърцето,

главата ми тежка е и зная защо.

 

Проблеми колкото искаш странни и лоши,

тежка е всяка човешка съдба,

Но в главата ми нещо започна да гложди,

не мога да бъда отчаян сега.

 

Живота се живее не както трябва,

а както може, сестри мои и братя,

Любовта - само тя ще остави следа,

В душите и телата ни светла храна.

 

Да обичам, да харесвам - винаги го има това, 

А обичан ли съм или пък харесван - никога няма да разбера.

 

Моята цел е да живея - завинаги тук и сега,

Обичам ви всичките хора - това ще е подаръкът ми за Света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Denislav Ivanov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...