Решихме и ние да видим Морето,

ах колко меко и синьо е то,

но вече нещо тежеше в сърцето,

главата ми тежка е и зная защо.

Проблеми колкото искаш странни и лоши,

тежка е всяка човешка съдба,

Но в главата ми нещо започна да гложди,

не мога да бъда отчаян сега.

Живота се живее не както трябва,

а както може, сестри мои и братя,

Любовта - само тя ще остави следа,

В душите и телата ни светла храна.

Да обичам, да харесвам - винаги го има това, 

А обичан ли съм или пък харесван - никога няма да разбера.

Моята цел е да живея - завинаги тук и сега,

Обичам ви всичките хора - това ще е подаръкът ми за Света!