Луната заспа... останахме сами
далече от други очи.
Остани.
В трамвая съм, на втората слизам
с риза, изплетена от погледи,
среща алогизъм.
Чакам луната пак да заспи,
да сме далеч от чужди очи.
Но лятото мина
да бъдем с друга двамина...
... Ех, мина лятото...
© Тихомир Todos los derechos reservados