Луната заспа... останахме сами
далече от други очи.
Остани.
В трамвая съм, на втората слизам
с риза, изплетена от погледи,
среща алогизъм.
Чакам луната пак да заспи,
да сме далеч от чужди очи.
Но лятото мина
да бъдем с друга двамина...
... Ех, мина лятото...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up