На море

Седя на плажа

и бавно с крем се мажа,

слънцето силно пече,

аз съм вече на море.

Около мен хора различни,

няма никой с мисли поетични,

всеки мъж е плейбой

и лиричен герой.

Постоянно бройка с очи

и чака щастието да го сполети,

да забърше някоя кака

и да я тръшне на матрака.

До мен отляво две тигрици,

показват смело своите ц..и,

на лов са тръгнали и те,

ще си хванат някое конте.

Опънали са мрежи като рибари,

ловят и млади, и стари,

това умеят най-добре,

пазете се, мъже.

Иначе сме наблъскани като сардели

и сме се опънали като умрели,

но нали сме на море,

нищо, че е тясно и не сме добре.

Важното е да сме в играта,

похарчихме си цялата заплата,

а след това какво ще правим?

Абе някак си ще се оправим…

Боже, каква идилия,

всички сме една флотилия,

движим се без посока и план,

навсякъде ни дебне капан.

Всеки гледа някого да оплете,

няма как, нали сме на море,

готин е този сезон,

всяка вечер е купон.

Хайде, ще свършвам вече

и по-късно ще разказвам, човече,

че ме погледна мацка една

и ми се струва, че е сама.

Май парашутът ще ми се отвори,

о, не, друг я заговори,

докога ще чакам, не знам –

тия хора нямат вече срам…