20.01.2010 г., 12:50

На море

679 0 0

На море

 

Седя на плажа

и бавно с крем се мажа,

слънцето силно пече,

аз съм вече на море.

 

Около мен хора различни,

няма никой с мисли поетични,

всеки мъж е плейбой

и лиричен герой.

 

Постоянно бройка с очи

и чака щастието да го сполети,

да забърше някоя кака

и да я тръшне на матрака.

 

До мен отляво две тигрици,

показват смело своите ц..и,

на лов са тръгнали и те,

ще си хванат някое конте.

 

Опънали са мрежи като рибари,

ловят и млади, и стари,

това умеят най-добре,

пазете се, мъже.

 

Иначе сме наблъскани като сардели

и сме се опънали като умрели,

но нали сме на море,

нищо, че е тясно и не сме добре.

 

Важното е да сме в играта,

похарчихме си цялата заплата,

а след това какво ще правим?

Абе някак си ще се оправим…

 

Боже, каква идилия,

всички сме една флотилия,

движим се без посока и план,

навсякъде ни дебне капан.

 

Всеки гледа някого да оплете,

няма как, нали сме на море,

готин е този сезон,

всяка вечер е купон.

 

Хайде, ще свършвам вече

и по-късно ще разказвам, човече,

че ме погледна мацка една

и ми се струва, че е сама.

 

Май парашутът ще ми се отвори,

о, не, друг я заговори,

докога ще чакам, не знам –

тия хора нямат вече срам

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Бобев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...