21 ago 2007, 22:47

На морския бряг

  Poesía
1.6K 0 10
           На морския бряг

Звездите блещукат в небето
и пръскат топли искри.
Студено и тихо, морето
разбива в скалите вълни.

Гали горещия пясък
и с нежност нашепва: "Ела!",
взема от звездния блясък
и краси в тъмнината нощта.

Плажът е тих и самотен,
няма на кея рибар.
Сам и сякаш бездомен
издига се морският фар.

По пясъка стъпвам аз боса
и бавно, безмълвно вървя,
не спирам, а вълните докосват
като коприна босите крака.

Но ето, че сядам на топлия бряг
и гледам навред тъмнина,
проследявам със поглед морския бяг,
с наслада въздъхвам - тишина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...