21 авг. 2007 г., 22:47

На морския бряг

1.6K 0 10
           На морския бряг

Звездите блещукат в небето
и пръскат топли искри.
Студено и тихо, морето
разбива в скалите вълни.

Гали горещия пясък
и с нежност нашепва: "Ела!",
взема от звездния блясък
и краси в тъмнината нощта.

Плажът е тих и самотен,
няма на кея рибар.
Сам и сякаш бездомен
издига се морският фар.

По пясъка стъпвам аз боса
и бавно, безмълвно вървя,
не спирам, а вълните докосват
като коприна босите крака.

Но ето, че сядам на топлия бряг
и гледам навред тъмнина,
проследявам със поглед морския бяг,
с наслада въздъхвам - тишина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...