22 jul 2020, 21:45

На морския бряг

832 0 0

НА МОРСКИЯ БРЯГ

/диптих/

1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.

После ще правим други неща.

Нека е лято. Кратка илюзия,

мигове знойни със мараня.

Грешка и прошка. Силни са думите.

Гъсто е виното през есента.

Нека истинско, може и циганско –

утре е късно, трябва сега.

Жари петите, пее и бърза.

Милост не знае. Само нега.

Лента на шапката слънцето връзва,

гледа с почуда - през синева.

2.Тост и аплауз - за лятната жега,

уж е протяжна, а свършва за миг.

Дългоочаквана, а се препираме

колко е душно. Не съм синоптик,

но ще си спастря за зимните вечери -

потната чаша със сладък нектар,

панделка синя от хвърчило донесена,

гривна седефена от старица добра.

Нека е тихо, нека не спорим -

кой се оглежда в таз синева.

Сменят местата си, сапфирено светят -

в мен се закотвя небесна следа.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...