НА МОРСКИЯ БРЯГ
/диптих/
1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.
После ще правим други неща.
Нека е лято. Кратка илюзия,
мигове знойни със мараня.
Грешка и прошка. Силни са думите.
Гъсто е виното през есента.
Нека истинско, може и циганско –
утре е късно, трябва сега.
Жари петите, пее и бърза.
Милост не знае. Само нега.
Лента на шапката слънцето връзва,
гледа с почуда - през синева.
…
2.Тост и аплауз - за лятната жега,
уж е протяжна, а свършва за миг.
Дългоочаквана, а се препираме
колко е душно. Не съм синоптик,
но ще си спастря за зимните вечери -
потната чаша със сладък нектар,
панделка синя от хвърчило донесена,
гривна седефена от старица добра.
Нека е тихо, нека не спорим -
кой се оглежда в таз синева.
Сменят местата си, сапфирено светят -
в мен се закотвя небесна следа.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados