22 июл. 2020 г., 21:45

На морския бряг

834 0 0

НА МОРСКИЯ БРЯГ

/диптих/

1.Лятната жега ще мине. Прелюдия.

После ще правим други неща.

Нека е лято. Кратка илюзия,

мигове знойни със мараня.

Грешка и прошка. Силни са думите.

Гъсто е виното през есента.

Нека истинско, може и циганско –

утре е късно, трябва сега.

Жари петите, пее и бърза.

Милост не знае. Само нега.

Лента на шапката слънцето връзва,

гледа с почуда - през синева.

2.Тост и аплауз - за лятната жега,

уж е протяжна, а свършва за миг.

Дългоочаквана, а се препираме

колко е душно. Не съм синоптик,

но ще си спастря за зимните вечери -

потната чаша със сладък нектар,

панделка синя от хвърчило донесена,

гривна седефена от старица добра.

Нека е тихо, нека не спорим -

кой се оглежда в таз синева.

Сменят местата си, сапфирено светят -

в мен се закотвя небесна следа.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....