На моста

4 may 2016, 7:45

Poesía » De amor

394 0 6

На моста

Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни.

Отдавна изречени, с толкова жал
сърцето ми тъжно заплака!
Пак спомен далечен във мен заваля,
защо ли за миг не почака!

Опитвам мрака да скъсам със вопли,
да видя спасена отсреща брега.
Надежда едничка душата ми чопли,
очакване скришом надипля нощта.

На другия бряг на нашия спомен,
дали ще ме чакаш искам да знам.
Затварям очите си, да се помоля,
щом пак ги отворя и – ти да си там!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

EvaFilth (Eva Filth)

2016-05-05T19:03:22+03:00

Чудесно е! Напомни ми една песен на "Щурците"...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-05-05T18:40:36+03:00

"Опитвам мрака да скъсам със вопли
да видя спасена отсреща брега"
Вечната Надежда така красиво казана.
diad011 (Васил Йотов)

2016-05-04T18:02:26+03:00

Дай Боже да е там! Поздрав.
vilflovers (Виолета Минчева)

2016-05-04T17:03:09+03:00

Аплодисменти!
vega666 (Младен Мисана)

2016-05-04T10:12:10+03:00

"На другия бряг на нашия спомен,
дали ще ме чакаш искам да знам."

Много ми харесаха тези два реда. Одухотворяват докрай това топло, от лирическа гледна точка и докосващо струните на душата, стихотворение. Поздравление, Жени!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-05-04T08:05:07+03:00

Прекрасен стих, Жени!