На моста
На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени, с толкова жал
сърцето ми тъжно заплака!
Пак спомен далечен във мен заваля,
защо ли за миг не почака!
Опитвам мрака да скъсам със вопли,
да видя спасена отсреща брега.
Надежда едничка душата ми чопли,
очакване скришом надипля нощта.
На другия бряг на нашия спомен,
дали ще ме чакаш искам да знам.
Затварям очите си, да се помоля,
щом пак ги отворя и – ти да си там!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
