4 мая 2016 г., 07:45
На моста
На моста
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни.
Потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени, с толкова жал
сърцето ми тъжно заплака!
Пак спомен далечен във мен заваля,
защо ли за миг не почака!
Опитвам мрака да скъсам със вопли,
да видя спасена отсреща брега.
Надежда едничка душата ми чопли,
очакване скришом надипля нощта.
На другия бряг на нашия спомен,
дали ще ме чакаш искам да знам.
Затварям очите си, да се помоля,
щом пак ги отворя и – ти да си там!
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Чудесно е! Напомни ми една песен на "Щурците"...
-
"Опитвам мрака да скъсам със вопли
да видя спасена отсреща брега"
Вечната Надежда така красиво казана. -
Дай Боже да е там! Поздрав.
-
Аплодисменти!
-
"На другия бряг на нашия спомен,
дали ще ме чакаш искам да знам."
Много ми харесаха тези два реда. Одухотворяват докрай това топло, от лирическа гледна точка и докосващо струните на душата, стихотворение. Поздравление, Жени! -
Прекрасен стих, Жени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
