Когато Ангелът е тъжен,

Нещо сбъркано е в света.

През колко бури, колко нощи...

Преобразил е той страха.

На колко хора е помогнал 

Чрез на Бога Любовта...

Колко радост е посял

В човешката душа...

Плаче Ангелът за душите наши...

Вижда, те отиват си сега...

В лоното на дявол страшен...

Дето подвизава се пошлостта...

Но сила изведнъж приижда.

И крила протяга към Бог - Отец,

И с вяра в сърцата праща

На хората живец.

Любовта от Бога е сила огромна,

Скрита за слепите очи,

Но ангела крила разперва 

И с Божията любов ни озари.