На моя Ангел
359
0
0
Когато Ангелът е тъжен,
Нещо сбъркано е в света.
През колко бури, колко нощи...
Преобразил е той страха.
На колко хора е помогнал
Чрез на Бога Любовта...
Колко радост е посял
В човешката душа...
Плаче Ангелът за душите наши...
Вижда, те отиват си сега...
В лоното на дявол страшен...
Дето подвизава се пошлостта...
Но сила изведнъж приижда.
И крила протяга към Бог - Отец,
И с вяра в сърцата праща
На хората живец.
Любовта от Бога е сила огромна,
Скрита за слепите очи,
Но ангела крила разперва
И с Божията любов ни озари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
