VesiP (Веселка Пенова)
84 1811
25 sept 2009, 23:45

На моя бряг пристигна страха... 

  Poesía » Versos blancos
527 0 6

На моя бряг пристигна страха.

В най-тъмния час,

когато на вярата хвърлих щита.

Дълго се гледахме.

Сили премервахме.

Удари внезапно,

силно, коварно.

Поиска душата ми.

И аз му я дадох.

Останах безмълвна,

дори не заплаках.

Скрих се от себе си.

(После дълго се търсих...)

 

Един ден на разсъмване

 усетих мечтата –

докосна ме нежно

като пролетен вятър.

Прошепна в ухото ми думи забравени.

Каза ми още, че дълго съм спала,

че нощта е на свършване –

иде утрото в бяло.

 

Боса нагазих вълни разпенени.

Имаше сякаш някой до мене –

мечтата държеше на вярата щита,

готова живота пак да опита.

 

 

 

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??