На моя художник

14 abr 2011, 0:03

Poesía

696 0 0

Моето изсвирено пияно

и душата ми разпиляна.

Обичам те, дори да зейне

във мен дълбока рана.

Ти, ти - скъсаната струна

на старата няма китара,

ти си споменът отминал,

който неспирно се повтаря.

Да, ти, слепият художник,

който рисува ми мечтите.

Защо не смениш цветовете?

Защо не отвориш вратите?

На теб, който бавно ме убиваш,

всичко мое ти дължа.

Все теб вековно ще обичам,

на теб единствено благодаря!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.