На моя художник

14 abr 2011, 0:03

Poesía

859 0 0

Моето изсвирено пияно
и душата ми разпиляна.
Обичам те, дори да зейне
във мен дълбока рана.
Ти, ти - скъсаната струна
на старата няма китара,
ти си споменът отминал,
който неспирно се повтаря.
Да, ти, слепият художник,
който рисува ми мечтите.
Защо не смениш цветовете?
Защо не отвориш вратите? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На моя художник

Искате да прочетете повече?

Propuestas