На моя художник
Моето изсвирено пияно
и душата ми разпиляна.
Обичам те, дори да зейне
във мен дълбока рана.
Ти, ти - скъсаната струна
на старата няма китара,
ти си споменът отминал,
който неспирно се повтаря.
Да, ти, слепият художник,
който рисува ми мечтите.
Защо не смениш цветовете?
Защо не отвориш вратите?
На теб, който бавно ме убиваш,
всичко мое ти дължа.
Все теб вековно ще обичам,
на теб единствено благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
