На моя художник

14.04.2011 г., 0:03 ч.

Поезия

782 0 0

Моето изсвирено пияно

и душата ми разпиляна.

Обичам те, дори да зейне

във мен дълбока рана.

Ти, ти - скъсаната струна

на старата няма китара,

ти си споменът отминал,

който неспирно се повтаря.

Да, ти, слепият художник,

който рисува ми мечтите.

Защо не смениш цветовете?

Защо не отвориш вратите?

На теб, който бавно ме убиваш,

всичко мое ти дължа.

Все теб вековно ще обичам,

на теб единствено благодаря!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.