14 апр. 2011 г., 00:03

На моя художник 

  Поэзия
5.0 (1)
919 0 0
Моето изсвирено пияно
и душата ми разпиляна.
Обичам те, дори да зейне
във мен дълбока рана.
Ти, ти - скъсаната струна
на старата няма китара,
ти си споменът отминал,
който неспирно се повтаря.
Да, ти, слепият художник,
който рисува ми мечтите.
Защо не смениш цветовете?
Защо не отвориш вратите? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Предложения
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »