На моя художник
Моето изсвирено пияно
и душата ми разпиляна.
Обичам те, дори да зейне
във мен дълбока рана.
Ти, ти - скъсаната струна
на старата няма китара,
ти си споменът отминал,
който неспирно се повтаря.
Да, ти, слепият художник,
който рисува ми мечтите.
Защо не смениш цветовете?
Защо не отвориш вратите?
На теб, който бавно ме убиваш,
всичко мое ти дължа.
Все теб вековно ще обичам,
на теб единствено благодаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
