На моята любима
Исках просто нещо,
да видя усмивка
на твоето лице,
но ти ми отне сърцето.
Дарих ти рози,
червени като зората.
Написах стихове,
за да ти покажа
колко много те обичам.
Но ти ми отне ръцете.
Гледах те с очите си,
за да ти се радвам.
Но хубостта ти
ги ослепи.
Сега! Аз,
нямам сърце,
с което да те обикна.
Нямам ръце,
с които да те прегърна.
Нямам очи,
с които да те погледна.
И сега те питам,
със сълзи на очи:
„Знаеш ли колко боли?"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Бушев Todos los derechos reservados
Браво за стиха! Много е добър! 