На моята любима
Исках просто нещо,
да видя усмивка
на твоето лице,
но ти ми отне сърцето.
Дарих ти рози,
червени като зората.
Написах стихове,
за да ти покажа
колко много те обичам.
Но ти ми отне ръцете.
Гледах те с очите си,
за да ти се радвам.
Но хубостта ти
ги ослепи.
Сега! Аз,
нямам сърце,
с което да те обикна.
Нямам ръце,
с които да те прегърна.
Нямам очи,
с които да те погледна.
И сега те питам,
със сълзи на очи:
„Знаеш ли колко боли?"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Бушев Все права защищены
Браво за стиха! Много е добър! 