НА  МОЯТА  МАЙКА

От деня рожден за мен е отредено

с чест да дишам и живея,

че син съм на сърце от чувства обгорено...

Сърцето на жена – моя майчица и фея!

В младостта си рано срещнала живота,

а той изпитанията свои подарил ú със охота.

Крехка, от липсата на опит некалена,

тляла от първата любов пленена,

но с разум още тя непроверена.

От себе си и друг навярно огорчена,

щастие нерадо бурно преживяла,

но в труда си бездуховен тихо оцеляла

и смисъл в нов живот създала.

Люшкана във скърби и любови,

допуснала същи грешки, ала нови.

Те донесли ú сълзи и мъка непосилна,

в утеха за децата, сама останала си силна.

Тъй и днес детето майка си познава –

в емоции горяща, но никога не се предава.

Любовта си като млада все дарява

и грешките си трудно тя признава…

Но затова е може би жена –

да страда и обича във тъга.

От принуда неотложна за дела,

стремеж забравя към духовната страна.

Под угрозата на материална нищета,

вечно в търсене остава на трохици доброта.

Майко, бъди, каквато зная си те аз!

Благодаря ти, че те има тук до нас!

05.I.2011

Камен Тодоров ©