7.06.2017 г., 23:21

На моята майка

624 0 0

НА  МОЯТА  МАЙКА

 

 

От деня рожден за мен е отредено

с чест да дишам и живея,

че син съм на сърце от чувства обгорено...

Сърцето на жена – моя майчица и фея!

В младостта си рано срещнала живота,

а той изпитанията свои подарил ú със охота.

 

Крехка, от липсата на опит некалена,

тляла от първата любов пленена,

но с разум още тя непроверена.

От себе си и друг навярно огорчена,

щастие нерадо бурно преживяла,

но в труда си бездуховен тихо оцеляла

и смисъл в нов живот създала.

 

Люшкана във скърби и любови,

допуснала същи грешки, ала нови.

Те донесли ú сълзи и мъка непосилна,

в утеха за децата, сама останала си силна.

Тъй и днес детето майка си познава –

в емоции горяща, но никога не се предава.

 

Любовта си като млада все дарява

и грешките си трудно тя признава…

Но затова е може би жена –

да страда и обича във тъга.

От принуда неотложна за дела,

стремеж забравя към духовната страна.

 

Под угрозата на материална нищета,

вечно в търсене остава на трохици доброта.

 

Майко, бъди, каквато зная си те аз!

Благодаря ти, че те има тук до нас!

 

 

05.I.2011
Камен Тодоров ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...