18 may 2020, 0:23

На моята малка дъщеря

  Poesía » Otra
2K 1 0

Мила моя, ти още неродена си,

но си те представям ясно в своите мисли,

там мъничка и крехка си, 

но вече дните ми до края ти осмисли!

 

Очаквам те с неистов трепет в душата

необяснимо е, но вече моя дъх на теб е посветен

и все по-благодарна съм аз на съдбата,

че позволи ти да си избереш точно мен.

 

Ръцете ми треперят от желание

да почувстват мъничкото ти телце,

да те обгърна на топло в своите обятия,

тъй както нося те сега под моето сърце.

 

Скоро мила моя, много скоро

ще се запознаем ние двете с теб

и всичко друго е на място второ,

защото душата ми принадлежи на теб!

 

С обич: Мама

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незабравка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...