18 мая 2020 г., 00:23

На моята малка дъщеря

2K 1 0

Мила моя, ти още неродена си,

но си те представям ясно в своите мисли,

там мъничка и крехка си, 

но вече дните ми до края ти осмисли!

 

Очаквам те с неистов трепет в душата

необяснимо е, но вече моя дъх на теб е посветен

и все по-благодарна съм аз на съдбата,

че позволи ти да си избереш точно мен.

 

Ръцете ми треперят от желание

да почувстват мъничкото ти телце,

да те обгърна на топло в своите обятия,

тъй както нося те сега под моето сърце.

 

Скоро мила моя, много скоро

ще се запознаем ние двете с теб

и всичко друго е на място второ,

защото душата ми принадлежи на теб!

 

С обич: Мама

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незабравка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...