18 мая 2020 г., 00:23

На моята малка дъщеря

2K 1 0

Мила моя, ти още неродена си,

но си те представям ясно в своите мисли,

там мъничка и крехка си, 

но вече дните ми до края ти осмисли!

 

Очаквам те с неистов трепет в душата

необяснимо е, но вече моя дъх на теб е посветен

и все по-благодарна съм аз на съдбата,

че позволи ти да си избереш точно мен.

 

Ръцете ми треперят от желание

да почувстват мъничкото ти телце,

да те обгърна на топло в своите обятия,

тъй както нося те сега под моето сърце.

 

Скоро мила моя, много скоро

ще се запознаем ние двете с теб

и всичко друго е на място второ,

защото душата ми принадлежи на теб!

 

С обич: Мама

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незабравка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...