Мила моя, ти още неродена си,
но си те представям ясно в своите мисли,
там мъничка и крехка си,
но вече дните ми до края ти осмисли!
Очаквам те с неистов трепет в душата
необяснимо е, но вече моя дъх на теб е посветен
и все по-благодарна съм аз на съдбата,
че позволи ти да си избереш точно мен.
Ръцете ми треперят от желание
да почувстват мъничкото ти телце,
да те обгърна на топло в своите обятия,
тъй както нося те сега под моето сърце.
Скоро мила моя, много скоро
ще се запознаем ние двете с теб
и всичко друго е на място второ,
защото душата ми принадлежи на теб!
С обич: Мама
© Незабравка Иванова All rights reserved.