May 18, 2020, 12:23 AM

На моята малка дъщеря

  Poetry » Other
2K 1 0

Мила моя, ти още неродена си,

но си те представям ясно в своите мисли,

там мъничка и крехка си, 

но вече дните ми до края ти осмисли!

 

Очаквам те с неистов трепет в душата

необяснимо е, но вече моя дъх на теб е посветен

и все по-благодарна съм аз на съдбата,

че позволи ти да си избереш точно мен.

 

Ръцете ми треперят от желание

да почувстват мъничкото ти телце,

да те обгърна на топло в своите обятия,

тъй както нося те сега под моето сърце.

 

Скоро мила моя, много скоро

ще се запознаем ние двете с теб

и всичко друго е на място второ,

защото душата ми принадлежи на теб!

 

С обич: Мама

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Незабравка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...