6 jul 2007, 16:01

На моята малка сестричка

  Poesía
1.4K 0 2
 

Приятелко любима,                                    
   сестрице моя малка,                          
  някога с тебе бяхме врагове,                             
но днес сме неразделни.


Съдбата срещна ни в града голям                            
и ние сам-самички се оправяхме,                         
    а животът ни беше труден и тежък,                           
но въпреки това, изпълнен  със смях.


Приятелко моя незабравима,                        
  дори и утре да загина,                                  
   тебе вечно аз  ще помня                                           
   и в небесата сини даже.


Годините в училище ще минат,                                   
  ще минат и студентските ни дни,                        
   но аз те моля да не ме забравяш,                             
дори и в твоите далечни старини.


Приятелко моя красива,                                            
на теб от сърце желая да си щастлива                     
и в живота труден                                                
много весели мигове да изживееш.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодару но всъщност аз нямям сестра това е писано за една моя много добра приятелка
  • Браво!!!
    Тази обич, тази сестринска любов е най силната!
    Винаги останете една до друга и никога не се наранявайте!
    Поздрави за най-обичливия стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...