6.07.2007 г., 16:01

На моята малка сестричка

1.4K 0 2
 

Приятелко любима,                                    
   сестрице моя малка,                          
  някога с тебе бяхме врагове,                             
но днес сме неразделни.


Съдбата срещна ни в града голям                            
и ние сам-самички се оправяхме,                         
    а животът ни беше труден и тежък,                           
но въпреки това, изпълнен  със смях.


Приятелко моя незабравима,                        
  дори и утре да загина,                                  
   тебе вечно аз  ще помня                                           
   и в небесата сини даже.


Годините в училище ще минат,                                   
  ще минат и студентските ни дни,                        
   но аз те моля да не ме забравяш,                             
дори и в твоите далечни старини.


Приятелко моя красива,                                            
на теб от сърце желая да си щастлива                     
и в живота труден                                                
много весели мигове да изживееш.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодару но всъщност аз нямям сестра това е писано за една моя много добра приятелка
  • Браво!!!
    Тази обич, тази сестринска любов е най силната!
    Винаги останете една до друга и никога не се наранявайте!
    Поздрави за най-обичливия стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...