6.07.2007 г., 16:01

На моята малка сестричка

1.4K 0 2
 

Приятелко любима,                                    
   сестрице моя малка,                          
  някога с тебе бяхме врагове,                             
но днес сме неразделни.


Съдбата срещна ни в града голям                            
и ние сам-самички се оправяхме,                         
    а животът ни беше труден и тежък,                           
но въпреки това, изпълнен  със смях.


Приятелко моя незабравима,                        
  дори и утре да загина,                                  
   тебе вечно аз  ще помня                                           
   и в небесата сини даже.


Годините в училище ще минат,                                   
  ще минат и студентските ни дни,                        
   но аз те моля да не ме забравяш,                             
дори и в твоите далечни старини.


Приятелко моя красива,                                            
на теб от сърце желая да си щастлива                     
и в живота труден                                                
много весели мигове да изживееш.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодару но всъщност аз нямям сестра това е писано за една моя много добра приятелка
  • Браво!!!
    Тази обич, тази сестринска любов е най силната!
    Винаги останете една до друга и никога не се наранявайте!
    Поздрави за най-обичливия стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...