6 июл. 2007 г., 16:01

На моята малка сестричка

1.4K 0 2
 

Приятелко любима,                                    
   сестрице моя малка,                          
  някога с тебе бяхме врагове,                             
но днес сме неразделни.


Съдбата срещна ни в града голям                            
и ние сам-самички се оправяхме,                         
    а животът ни беше труден и тежък,                           
но въпреки това, изпълнен  със смях.


Приятелко моя незабравима,                        
  дори и утре да загина,                                  
   тебе вечно аз  ще помня                                           
   и в небесата сини даже.


Годините в училище ще минат,                                   
  ще минат и студентските ни дни,                        
   но аз те моля да не ме забравяш,                             
дори и в твоите далечни старини.


Приятелко моя красива,                                            
на теб от сърце желая да си щастлива                     
и в живота труден                                                
много весели мигове да изживееш.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодару но всъщност аз нямям сестра това е писано за една моя много добра приятелка
  • Браво!!!
    Тази обич, тази сестринска любов е най силната!
    Винаги останете една до друга и никога не се наранявайте!
    Поздрави за най-обичливия стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...