Jul 6, 2007, 4:01 PM

На моята малка сестричка

  Poetry
1.4K 0 2
 

Приятелко любима,                                    
   сестрице моя малка,                          
  някога с тебе бяхме врагове,                             
но днес сме неразделни.


Съдбата срещна ни в града голям                            
и ние сам-самички се оправяхме,                         
    а животът ни беше труден и тежък,                           
но въпреки това, изпълнен  със смях.


Приятелко моя незабравима,                        
  дори и утре да загина,                                  
   тебе вечно аз  ще помня                                           
   и в небесата сини даже.


Годините в училище ще минат,                                   
  ще минат и студентските ни дни,                        
   но аз те моля да не ме забравяш,                             
дори и в твоите далечни старини.


Приятелко моя красива,                                            
на теб от сърце желая да си щастлива                     
и в живота труден                                                
много весели мигове да изживееш.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодару но всъщност аз нямям сестра това е писано за една моя много добра приятелка
  • Браво!!!
    Тази обич, тази сестринска любов е най силната!
    Винаги останете една до друга и никога не се наранявайте!
    Поздрави за най-обичливия стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...