1 mar 2018, 18:18

На моята мартеничка,

  Poesía
813 3 12

 

 

 

Мартенска радост си ти,

сбъдна мечтите ми, сине.

Щъркелът, който лети,

чу и не ме подмина.

 

Спусна вързопче за мен,

взех го с треперещи пръсти.

В първия мартенски ден

с майчина обич те кръстих.

 

Вече пораснал си мъж,

сам след мечтите си тичаш.

Горда съм с теб! Не веднъж

каза сърцето: обичам те!

 

Време е ти да градиш

свое гнездо и в дома си

с радост над рожба да бдиш,

влял своя кръв във рода си.

 

01.03.2018

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ваня, какви силни думи си казала... чак ме засрами. Но ти благодаря за доброто приятелско отношение и ти желая цветни пролетни изживявания, закичени от баба Марта на ревера на студените все още дни!
  • Великолепно! Висока класа си, Мария! Да си жива и здрава и все така талантлива. Честита Баба Марта и на прекрасното ти момче!
  • Какви мили думи сте ми оставили, приятели! Огряхте душата ми! Благодаря!
  • Да сте живи и здрави, Мими! Сякаш видях себе си и моето пораснало момче... Прекрасен стих! Поздравления!
  • Честита Баба Марта и на вас, Лати и Силвия! Бъдете здрави, вдъхновени и усмихвайте всичко, до което се докоснете!
    Благодаря ви за милите думи!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...