На моята мартеничка,
Мартенска радост си ти,
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен,
взех го с треперещи пръсти.
В първия мартенски ден
с майчина обич те кръстих.
Вече пораснал си мъж,
сам след мечтите си тичаш.
Горда съм с теб! Не веднъж
каза сърцето: обичам те!
Време е ти да градиш
свое гнездо и в дома си
с радост над рожба да бдиш,
влял своя кръв във рода си.
01.03.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
