Не завързвай със песен крилете си!
И не слизай от своя Олимп!
Ако дойдат в живота ти есени,
ние в музика ще ги претворим.
Ще извикаме всичките залези,
невидяни от двамата с теб.
Самотата със своите набези
във душите ни – бялата степ –
ще рисува картини нечакани.
Ще очакваме нови звезди
да изгреят. Очите разплакани
да засветят тъй, както преди.