Музо, миличка - моя любима -
с теб сме заедно - всеки ден.
Само ти не си ми изневерила.
И си винаги и всякога с мен.
Музо, знам - ще си винаги моя.
А и аз - завинаги твой.
И се раждат стихове - от пороя.
И от морския прибой.
Ти помагаш ми - да достигнат
моите думи до нечие сърце.
Музо - пиша сега без да мигна.
Ала леко - като с перце.
В теб се влюбих - това бе неизбежно -
във една нереална жена.
Но усещам, че си мила и нежна -
и чувствителна, като везна.
Мълчаливо ме галиш, докосваш -
и забравям за всяка тъга.
Ти си моя спасителен остров -
с теб сме двамата - тук и сега.
© Стефан Янев Todos los derechos reservados