10.10.2013 г., 18:28

На моята муза

524 0 2

Музо, миличка - моя любима -

с теб сме заедно - всеки ден.

Само ти не си ми изневерила.

И си винаги и всякога с мен.

 

Музо, знам - ще си винаги моя.

А и аз - завинаги твой.

И се раждат стихове - от пороя.

И от морския прибой.

 

Ти помагаш ми - да достигнат

моите думи до нечие сърце.

Музо - пиша сега без да мигна.

Ала леко - като с перце.

 

В теб се влюбих - това бе неизбежно -

във една нереална жена.

Но усещам, че си мила и нежна -

и чувствителна, като везна.

 

Мълчаливо ме галиш, докосваш -

и забравям за всяка тъга.

Ти си моя спасителен остров -

с теб сме двамата - тук и сега.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...