Oct 10, 2013, 6:28 PM

На моята муза

  Poetry
527 0 2

Музо, миличка - моя любима -

с теб сме заедно - всеки ден.

Само ти не си ми изневерила.

И си винаги и всякога с мен.

 

Музо, знам - ще си винаги моя.

А и аз - завинаги твой.

И се раждат стихове - от пороя.

И от морския прибой.

 

Ти помагаш ми - да достигнат

моите думи до нечие сърце.

Музо - пиша сега без да мигна.

Ала леко - като с перце.

 

В теб се влюбих - това бе неизбежно -

във една нереална жена.

Но усещам, че си мила и нежна -

и чувствителна, като везна.

 

Мълчаливо ме галиш, докосваш -

и забравям за всяка тъга.

Ти си моя спасителен остров -

с теб сме двамата - тук и сега.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...