10 окт. 2013 г., 18:28

На моята муза

528 0 2

Музо, миличка - моя любима -

с теб сме заедно - всеки ден.

Само ти не си ми изневерила.

И си винаги и всякога с мен.

 

Музо, знам - ще си винаги моя.

А и аз - завинаги твой.

И се раждат стихове - от пороя.

И от морския прибой.

 

Ти помагаш ми - да достигнат

моите думи до нечие сърце.

Музо - пиша сега без да мигна.

Ала леко - като с перце.

 

В теб се влюбих - това бе неизбежно -

във една нереална жена.

Но усещам, че си мила и нежна -

и чувствителна, като везна.

 

Мълчаливо ме галиш, докосваш -

и забравям за всяка тъга.

Ти си моя спасителен остров -

с теб сме двамата - тук и сега.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...