10 окт. 2013 г., 18:28

На моята муза

525 0 2

Музо, миличка - моя любима -

с теб сме заедно - всеки ден.

Само ти не си ми изневерила.

И си винаги и всякога с мен.

 

Музо, знам - ще си винаги моя.

А и аз - завинаги твой.

И се раждат стихове - от пороя.

И от морския прибой.

 

Ти помагаш ми - да достигнат

моите думи до нечие сърце.

Музо - пиша сега без да мигна.

Ала леко - като с перце.

 

В теб се влюбих - това бе неизбежно -

във една нереална жена.

Но усещам, че си мила и нежна -

и чувствителна, като везна.

 

Мълчаливо ме галиш, докосваш -

и забравям за всяка тъга.

Ти си моя спасителен остров -

с теб сме двамата - тук и сега.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...