Щастлив съм щом си ти до мен,

зареждаш ме със топлина.

Когато ме прегръщаш съм смутен

сърцето ми препуска във нощта.

А щом с ръцете като от коприна

прегърна нежно моята душа

и ме целуна толкоз страстно,

аз паднах в плен на любовта.

От мен изкара най-доброто,

което в миналото там,

заровил бях така дълбоко,

че бях забравил що е блян.

И в мен избухна супернова,

струи от мене светлина

и благодарен съм на бога,

че наш‘те пътища събра.

А думите във мен напират,

редят се рими ей така

и стихове от мен извират,

а аз не мога да ги спра.