28.02.2024 г., 12:27

На моята муза

907 1 0

Щастлив съм щом си ти до мен,

зареждаш ме със топлина.

Когато ме прегръщаш съм смутен

сърцето ми препуска във нощта.

 

А щом с ръцете като от коприна

прегърна нежно моята душа

и ме целуна толкоз страстно,

аз паднах в плен на любовта.

 

От мен изкара най-доброто,

което в миналото там,

заровил бях така дълбоко,

че бях забравил що е блян.

 

И в мен избухна супернова,

струи от мене светлина

и благодарен съм на бога,

че наш‘те пътища събра.

 

А думите във мен напират,

редят се рими ей така

и стихове от мен извират,

а аз не мога да ги спра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...