Днес е необикновен,
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години
от живота ти невинен
литват днес като врабчета…
Нямам друго… Но сърцето
стихове ти подарява,
фейо моя, моя радост!
Мрачни сенки в мен измиваш,
малка акробатке дивна!
Всяка болка в сън мълчи,
щом гласът ти зазвучи
и очите морско сини
слънчеви искри разсипят...
Знам, понякога хитруваш.
Майка си от мен ревнуваш.
Случва се и да вали...
Но обичаш ме, нали?
Албена Димитрова
7.10.1980.
Своге.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados