5 oct 2022, 20:41

На моята учителка

  Poesía
876 3 10

 

 

В началото сме…

И пред нас се е разстлала

като на длан голямата земя.

В началото сме…

И морето е разляло

пенливата си и дълбока синева.

В началото сме…

Буйни. Непокорни!

В очите ни е звездното небе.

В ръцете ни

и прашки, и балони

превръщат се във чудни светове.

В началото сме…

Пътят ни е дълъг…

Ще има сълзи и от радост, и тъга.

Но в първите си плахи стъпки

се надяваме, учителко

на твоята ръка,

на твоята усмивка и търпение,

на огънчето в твоята душа,

за да успеем Утре –

по-уверени

да полетим с укрепнали крила.

В началото сме…

Ала можем вече

да кажеме:

“Учителко, Благодаря!”

 

(посветено на г-жа Стоименова, първата учителка на Алекс, която невероятно ми напомня на моята първа учителка – г-жа Дойнова)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....