На моята учителка
В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло
пенливата си и дълбока синева.
В началото сме…
Буйни. Непокорни!
В очите ни е звездното небе.
В ръцете ни
и прашки, и балони
превръщат се във чудни светове.
В началото сме…
Пътят ни е дълъг…
Ще има сълзи и от радост, и тъга.
Но в първите си плахи стъпки
се надяваме, учителко
на твоята ръка,
на твоята усмивка и търпение,
на огънчето в твоята душа,
за да успеем Утре –
по-уверени
да полетим с укрепнали крила.
В началото сме…
Ала можем вече
да кажеме:
“Учителко, Благодаря!”
(посветено на г-жа Стоименова, първата учителка на Алекс, която невероятно ми напомня на моята първа учителка – г-жа Дойнова)
© Мариела Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Роси, така е. Нека не забравяме полицаите и пожарникарите, които у нас за жалост не са много на почит, но имат тежка, жизненоспасяваща функция.
-
Тони, представям си колко топло й е станало....
-
Най-трудни и отговорни професии за мен са учителската и лекарската! И при двете държиш в ръцете си човешки живот! Хареса ми!
-
Даже в трети клас и посветих стих, тя беше много доволна!
-
Тони, благодаря. Радвам се, че съм предизвикала мили спомени
-
Хубаво посвещение! И аз имам прекрасен спомен от моята първа учителка! Върна ме към онези дни!
-
Благодаря Георги. Беше написано по повод последния учебен ден на малкия ми син, преди да се раздели с тази прекрасна жена - ппървата му учителка
-
Приятно младежко.
-
Благодаря Миночка. Никога няма да забравя моята първа учителка. Голяма жена! Малкият ми син имаше късмета да има подобна учителка. Такива вече рядко се срещат....
-
Хубаво посвещение, изпълнено с признателност. Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
