На моята учителка
В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло
пенливата си и дълбока синева.
В началото сме…
Буйни. Непокорни!
В очите ни е звездното небе.
В ръцете ни
и прашки, и балони
превръщат се във чудни светове.
В началото сме…
Пътят ни е дълъг…
Ще има сълзи и от радост, и тъга.
Но в първите си плахи стъпки
се надяваме, учителко
на твоята ръка,
на твоята усмивка и търпение,
на огънчето в твоята душа,
за да успеем Утре –
по-уверени
да полетим с укрепнали крила.
В началото сме…
Ала можем вече
да кажеме:
“Учителко, Благодаря!”
(посветено на г-жа Стоименова, първата учителка на Алекс, която невероятно ми напомня на моята първа учителка – г-жа Дойнова)
© Мариела Георгиева All rights reserved.
