LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
6 oct 2009, 16:55

На Музата

  Poesía » Otra
687 0 7

О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път, гневни и сърдити
(тъй както музата ми е сега)
обръщат гръб с юмруци свити -
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене, щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздравления, Роси!
    Замисляш!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Здравей,Таня!Благодаря за коментара!
    Руми,така е. Муза...какво да я правиш!?
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Много близко чувство. Според мен музата е неподвластна на волята.Тя е независима от нас. Дори да се напрягаш, няма ли я, нищичко не се получава, а друг път на най-неподходящото място и в най-странното време ни връхлита. Така е. Божа работа!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Да, хубав е стиха ти Роси!
    Музата е с теб!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Музите са деликатно нещо...Понякога те връхлитат и ти досаждат, а друг път се изпаряват като мъгла и имаш чувството,че никога няма да се върнат отново...
    Но има и друг момент. Тогава, когато животът ни се обръща на 360 градуса и на човек никак не му е до музата...
    Благодаря ви за коментарите!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0