Oct 6, 2009, 4:55 PM

На Музата 

  Poetry » Other
572 0 7
О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път, гневни и сърдити
(тъй както музата ми е сега)
обръщат гръб с юмруци свити -
За отмъщение ли? Ах, нима..? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??