LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Oct 6, 2009, 4:55 PM

На Музата

  Poetry » Other
686 0 7

О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път, гневни и сърдити
(тъй както музата ми е сега)
обръщат гръб с юмруци свити -
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене, щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздравления, Роси!
    Замисляш!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Здравей,Таня!Благодаря за коментара!
    Руми,така е. Муза...какво да я правиш!?
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Много близко чувство. Според мен музата е неподвластна на волята.Тя е независима от нас. Дори да се напрягаш, няма ли я, нищичко не се получава, а друг път на най-неподходящото място и в най-странното време ни връхлита. Така е. Божа работа!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Да, хубав е стиха ти Роси!
    Музата е с теб!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Музите са деликатно нещо...Понякога те връхлитат и ти досаждат, а друг път се изпаряват като мъгла и имаш чувството,че никога няма да се върнат отново...
    Но има и друг момент. Тогава, когато животът ни се обръща на 360 градуса и на човек никак не му е до музата...
    Благодаря ви за коментарите!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0